Спомени за римуваните приказки на Валери Петров в Младежкия театър
Илюстрация: Люба Халева, Снимка: "Колибри"
Ах, колко е хубаво! Листата са всички
сякаш от блокче за водни боички:
виж, ясенът, който цял в пламък червен е,
се моли на бука: – Дай жълто на мене! –
а жълтият бук му отвръща: – Съгласен,
но дай ми ти първо червенко от ясен!
И толкоз са пъстри и шарени всички,
че няма в боичките толкоз панички,
какви ти панички! – езикът ни даже
не може със думи докрай да изкаже
колко е хубаво!...
Припомняме ви част от прочутата приказка в рими на Валери Петров „Меко казано” заради едно меко казано прелестно ново нейно издание, илюстрирано от Люба Халева. Радостно е, че книгата ще влезе в домовете на новите деца, защото е любима история от детството на новите родители - за Светльо, който живее на малката уличка край градския парк в компанията на шест индианеца от пластмаса.
Светльо се мъчи да заспи в своята стаичка, когато едно голямо Куче бута притворения прозорец и влиза с мек скок в стаята. Сяда на ръба на креватчето и започва да свири с тромпета си някаква тъжна музика. Какво, куче свири на тромпет? В приказката има и по-странни неща!
Валери Петров е автор на скъпоценни произведения за деца, много от които имат филмови версии и драматизации. Незабравими са приказките му „Копче за сън”, „Меко казано”, „В лунната стая”, „Пук!” и „Бяла приказка”, обединени в сборника „Пет приказки”. Изнасянето им в отделни книжки подчертава уникалния чар на всяка от тях.
На 7 декември издателите от "Колибри" организират специална вечер в негова почит в Младежки театър "Николай Бинев" от 19:00 ч.
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари