Които формират представите и могат да провалят живота
Снимка: Getty
По въпросите на сексуалното възпитание родителите често философстват: „Нас нищо не са ни учили, не са ни обяснявали и пак израснахме нормално“.
Подобни изявления, естествено, са напълно неуместни и дори безотговорни по отношение на децата.
Ето основните грешки и последиците от тях.
Грешка №1. Страх и избягване на разговора
Сексуалното възпитание включва разговор за: семейството, раждането, сексуалното и репродуктивното здраве, значението на личните граници, уважението, самочувствието и познаване физиологията на половете.
Често родителите твърдят, че детето ще знае всичко и ще научи всичко, когато порасне. И това е най-опасната грешка.
Децата неизбежно ще получат информация за физиологията на половете, но каква ще е тази информация?
Ценностните му ориентации ще се формират много по-трудно, ако то получи погрешни представи за интимните отношения.
Грешка №2. Не е прието да се говори за това
Някои майки и татковци са убедени, че сексуалността е нещо срамно и вулгарно, за което определено не може да се говори с децата поне докато не навършат пълнолетие.
Човекът е сексуално същество от раждането до смъртта.
Сексуалността се ражда с човек и се развива всеки ден заедно с него. Важно е да се разбере, че тези органи не „влизат в действие“ по време на пубертета или пък, когато човек навърши 18 години. Те започват да функционират, когато бебето е още в утробата.
Не е разумно да "спестяваме" важна информация по въпросите на секса. Живеем в опасен свят, където епидемията от ХИВ бушува от няколко десетилетия, а СПИН е отнел повече от 25 милиона живота на планетата. Така че навременната информация може да му спаси живота.
Снимка: Getty
Грешка №3. Използване на ефемизми като "пистолет" и "хралупа"
Наричането на интимните органи "пистолет", "шнурче" , "хралупа" с различни ефемизми, умалителни или символи, а не с истинските им имена е грешка, чиято същност много родители не разбират. Ние не измисляме синоними за ръце или крака. Детето трябва да знае как се наричат интимните органи. Това е важно и е възможност да го предпазите от сексуално насилие.
Хората, които могат да наранят детето (да нарушат интимните му граници, да го насилят), избягват тези, които са грамотни по въпросите на секса. Тяхната логика е проста: ако детето знае правилните имена на гениталиите, тогава в семейството има сексуално възпитание, има доверие и контакт. Това означава, че детето ще каже всичко на родителите си.
Грешка №4. Ще пораснеш и ще научиш
Избягването на въпроси с думите: „когато пораснеш, сам ще разбереш всичко“ е голяма грешка. Всеки родител е длъжен да оцени, че детето е дошло с въпрос към него! Пропускането на този шанс да даде правилния отговор и да поддържа доверието, е пряк начин да отблъсне детето си.
Дори ако родителят не знае отговора, тогава трябва да благодари на хлапето за въпроса, да му каже, че наистина иска да обсъдят тази тема и да предложи да го направят, например, утре. И за "спечеленото" време да намери отговора на зададения въпрос, използвайки надежден източник.
Грешка №5. Неудобство и срам
Случва се интимните въпроси в семейството да са строго забранени. И когато детето се интересува от тази тема или изучава тялото си, родителите му се карат, наказват го или му се подиграват.
Заплахите и наказанията определено няма да свършат работа, нито ще насочат детето по правилния път. Но е лесно да насадят у него негативно отношение към проблемите на пола. Запомнете: всички деца, когато пораснат, ще имат интимни отношения. От вас зависи да влязат подготвени – да ползват презерватив и надеждна контрацепция.
Всяка една от грешките в сексуалното възпитание има своите последствия и е много трудно да се предвиди какви ще бъдат и колко дълбоки ще бъдат те, но това най-вероятно ще повлияе на сексуалното здраве и сексуалността на бъдещия зрял човек А представите за сексуалността, репродуктивното здраве и ценностните ориентации се формират преди 12-годишна възраст.
По материали на Parents, Мона Василева
В рамките на форума бяха представени тревожните данни, които подчертават значимостта на грижата за недоносените деца и важността на профилактиката и ранната диагностика.
Снимка: Фондация „Нашите недоносени деца“
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари