Снимка: Guliver / Getty
„Очакваше да си тъжен наесен. Част от теб умираше всяка година, когато листата падаха от дърветата и клоните им се оголваха под вятъра и студената, зимна светлина. Но ти знаеше, че винаги ще има пролет, така, както знаеше, че реката отново ще потече след замръзването. Когато студените дъждове не спираха и убиваха пролетта, сякаш млад човек умираше без причина.”
„Безкраен празник”, Ърнест Хемингуей
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари