Какво (не)трябва да правят родителите
Снимка: Getty
Новогодишни празници, ваканции, гости и ... режимът на сън при децата се нарушава.
Ако малчуганът спи твърде малко през нощта или пропусне дневния сън, става капризен, хленчещ, неконтролируем. И, разбира се, е невъзможно да го поставите в леглото вечерта: той или не може да заспи, или изобщо отказва да си легне. Защото е превъзбуден и прекалено уморен.
Но може ли умората да е толкова силна, че да попречи на човек да заспи?
Да, отговаря специалистката по детски сън Хелън Бол, професор в университета в Дърам, в статията си в списание The Conversation и обяснява причините.
Механизмът на преумората
Преумора възниква, когато емоционалното състояние (напр. безпокойство, страх, стрес) блокира способността ни да се отпуснем и да заспим, дори когато сме много уморени. Този механизъм е позволил на нашите предци да оцелеят, помагайки им да останат нащрек в опасна ситуация, независимо от степента на умора.
Обикновено в края на деня усещаме, че е време за сън. Сякаш сънят ни „връхлита“. Казваме често сънят ни „налегна“ или „пребори“ ни.
Колкото по-дълго сме будни, толкова по-силно е това усещане и е по-лесно да заспим, когато има възможност.
Ако останете будни дълго време, дори да се съпротивлявате на съня, може буквално да паднете в леглото,
Усещането, че е време за сън, се причинява от натрупване на определени химикали (аденозини) в мозъка. Тези протеини се изхвърлят от мозъка по време на сън и започват да се натрупват отново, когато се събудим. При възрастните този процес отнема приблизително 14-16 часа.
Ако останем будни за по-дълъг период от време, аденозините ще диктуват да легнем и да спим.
При малките деца това се случва много по-бързо, отколкото при възрастните.
Бебетата през първите месеци от живота си не могат да останат будни повече от един до два часа.
Колкото по-голямо е детето, толкова по-късно се появява „пресата на съня“. Но трябва да минат няколко години, преди то да може да остане будно цял ден.
Снимка: Getty
Какво държи детето будно
За да заспим, трябва да сме спокойни, отпуснати. Мозъкът трябва да превключи, да се разсее от проблемите и впечатленията от деня. Тогава сънят лесно ще ни отведе в „страната на сънищата“. Ако сме уплашени, наранени, завладени от тежки мисли или сме развълнувани – очаквайте безсъние.
По същия начин бебето или по-голямото дете заспива лесно и бързо, ако е спокойно и отпуснато.
Емоционалната умора, причинена от стрес, го държи будно. И колкото по-дълго продължи това, толкова по-неадекватно става поведението му.
Когато е преуморено или твърде развълнувано, то не може да се успокои само. Може би в този момент външни обстоятелства му пречат - твърде шумно, светло, много хора наоколо.
А, за да се успокои и да се подготви за сън му трябва помощ.
Как да помогнем
При никакви обстоятелства родителите не трябва да използват сила. Не трябва също така да го пращат в стаята, насилствено да го поставят в леглото, още по-малко да го заплашват и наказват, ако не спи. Това само ще влоши ситуацията.
Преумореното дете се нуждае от помощта на родителя, за да се справи с емоциите си. И задължение на възрастните е да му помогнат да се успокои.
Не забравяйте, че никой от нас не може да заспи по команда.
Релаксацията може да се постигне по няколко начина. Най-добре действа физическият контакт - прегръдки, галене, люлеене, потупване.
Подходящи са и безконтактните методи. Присъствието на възрастен в стаята може да успокои детето. И ако в същото време той нежно изпее нещо, ще е още по-добре.
Следващия път, когато бебето ви изпадне в вечерен изблик на енергия, просто го прегърнете, погалете го, успокойте го, изпейте му приспивна песничка – и сънят ще дойде.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари