Всяка дума е от значение. Не пренебрегвайте начина, по който общувате
Снимка: Shuttrestock
"Ако има нещо, аз ще бъда до теб"
За да израсне детето самостоятелно, в даден момент родителят се опитва да не прави нищо вместо него, избягва да му помага прекомерно. Това, разбира се, е важно, за да може то да усъвършенства уменията си.
Но хлапето трябва да е уверено, че няма да го изоставите в трудни моменти. Именно за това си струва по-често да му казвате „Аз съм тук на близо“. Дори ако то ви отблъсне с думите „Аз мога сам“, кажете му: „Ще помогна, ако се налага и ме помолиш.“
"Обичам те"
Често показваме любовта чрез грижите си, но забравяме да я изразим с думи. Децата имат нужда от конкретика.
Не забравяйте не само да хвалите детето и да казвате какво харесвате в него, а просто му казвайте колко много го обичате. Това ще му даде усещане, че родителите му имат нужда от него и го ценят като човек.
"Можеш да го направиш"
Ако детето не може да се справи с нещо и не му се получава, го насърчете. Каже му, че успехът не е далеч, просто трябва да положи малко повече усилия или да пробва по различен начин.
Адекватното самочувствие и увереност в собствените сили се формират, когато другите вярват във вас, плюс - конкретните резултати.
"Гордея се с теб"
Лесно е да похвалите детето за някои постижения: ако има отлична диплома или е спечелило медал. Но е важно също така да го похвалите и да му кажете, че се гордеете с него като цяло, а не с конкретен повод и заради дадена заслуга.
Изброявайте по-често положителните му черти. Не развивайте в него „синдрома на отличния ученик“, който семейството цени само, когато носи шестици.
Снимка: Getty
„Благодаря ти, толкова си добър“
Радваме се на всяка стъпка и нова дума на малчугана, но когато порасне сякаш преставаме да забелязваме колко много се старае.
Когато му възлагаме домакинска работа, първоначално го хвалим, после спираме. А след това често дори го критикуваме. В резултат на това то губи желание да прави каквото и да било.
"Прости ми, сгреших"
Понякога за възрастните е толкова трудно да признаят, че грешат, толкова се страхуват да не загубят авторитета си в очите на децата, че се съпротивляват до последно. Но как да научите детето да признава грешките си, да прави отстъпки, ако вие сами не го правите?
По материали на moms.com, Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари