И как родителите без щети да се спасят от тях (част II)
Снимка: Guliver / iStock
В първата част на материала стана дума за начините, по които малките деца изпробват „бойната готовност“ на родителите си, не водени от зли помисли, а за да установят границата позволено-забранено. И лазейки ви по нервите ви решават собствени психологически проблеми. Те не планират и нямат желание да ви извадят от кожата, въпреки че го постигат с лекота.
Има два периода в живота на детето, когато искрата пламва много лесно. Затова психолозите ги определят като „възрастови кризи“, когато отново говорим за
Установяване на границите
Най-често се обсъждат кризите на 3-годишните и на подрастващите, защото те доста си приличат и са свързани отново с определяне на границите позволено-забранено.
Около третата си година детето осъзнава, че е отделен човек, а не част от майка си. То също така установява, че може самостоятелно да се справя с много неща. Не случайно тази криза се нарича още „Аз сам!“
Хлапето иска да изпълнява само много неща: да мие пода, да извика асансьора, да разхожда кучето.
Това е период на криза, защото се налага да се сложат граници. Детето не само пробва какво точно може, но и опитва да се противопоставя на родителите си, защото само иска да установи тези граници.
Молите детето да стои тихо, а то нарочно крещи с цяло гърло. За него е важно да вземе първите си самостоятелни решения, важно е само да определи дали ще вика или не.
За да не допуснете 3-годишното да превърне живота ви в ад, е добре да си измислите хитри трикове. Например: помолете го да крещи още по-силно или пък, ако с часове рови в чинията и се муси на храната, да му кажете никога да не яде. Така има шанс то все пак да похапне.
Подрастващите също влизат в кризата „Аз сам“ ,
но в сферата на чувствата. Те внезапно откриват колко голям е светът на чувствата и емоциите, започват да го виждат и в други цветове...
Заедно с това тялото им се променя, появяват се нови желания и преживявания.
Снимка: Guliver / iStock
Това ги вдъхновява, но и плаши. Те не знаят какво да правят с всичко това и започват да изпробват границите на допустимото.
Поривите им могат да са позитивни – например да се запишат на уроци по музика или танци, но може и да са с обратен знак - да почнат да пушат и не само.
Те искат да се впишат в света на възрастните, да се движат сред значими хора ... И може да занемарят училището, да сменят приятелите, средата. Целта им е една – да изпробват границите на позволеното.
Да се пропусне ден в училище, може, но с разрешение на родителите. Да се закъснее вечер, може, ако тийнейджърът е предупредил, че ще закъснее.
Опасност! Липса на внимание
Често проверката на вашата „готовност“ и реакции е начин детето да привлече върху себе си повече внимание. И не става дума за егоцентризъм, а за неудовлетворени базови нужди от родителско внимание.
Плачът, непослушанието, пакостите – са начин детето да получи внимание от страна на родителите си и то ги „изпробва“.
Обръщате ли достатъчно внимание на хлапето, когато си стои само в стаята? Не! Радва ви фактът, че се занимава самостоятелно и отивате в кухнята, за да изпиете на спокойствие едно кафе, докато то е заето.
А какво правите, когато крещи и плаче? Естествено – обръщате му внимание. Детето не изпитва вашите нерви. То показва по свой начин, че иска да му обърнете внимание.
Много родители се намерили решение – връчват му таблет, слагат го през екран , за да се забавлява. Не е важно колко време прекарвате с детето, а доколко това време е изпълнено със съдържание.
На всяко дете нуждите са различни. Едно иска да бъде гушкано повече, друго да седи вечер с родителите и заедно да обсъждат деня или да играят настолни игри. Зависи от самото хлапе, от възрастта и традициите във вашето семейство.
Проверката на вашата „готовност“ никога няма деструктивни цели. Нито едно дете в света не иска да нарани или да обиди родителите си. И ако причини нещо такова, то е, защото не намира други способи да удовлетвори своите потребности и не може да изгради граници. Няма достатъчен опит и ресурси.
Тези проверки, трябва да се сигнал за родителите, че с детето нещо се случва, че му е нужна вашата помощ, и подкрепа.
Не воювайте с детето си. Помнете: вие сте съюз. Целта ви е обща – да помогнете един на друг и да балансирате хармонията във вашето семейство.
Екатерина Головина, адаптация Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари