Не повтаряйте нашите грешки, призовават млади родители
Дете глледа сладки искушения. Снимка: Getty
Всеки родител иска най-доброто за детето си. И ако лекарите кажат, че то не може да яде две трети от храните, защото му причиняват алергии, най-доброто, а може би и единствено решение е да ги махнете от менюто и да го оставите на диетата. Но какво ще стане, ако лекарят се окаже, че греши?
Ето отговор с една истинска история.
Нашата история започна, когато бебето ни бе на два месеца. Кърменето не се получи и въведохме първото адаптирано мляко.
Веднага по телцето му се появиха няколко червени петна, след това се увеличиха, а след седмица беше покрито с люспести петна, които не му причиняваха особен дискомфорт - сънят му не беше нарушен, така че вероятно бяха само червени, но не го сърбяха.
Педиатърът каза, че всичко това прилича на непоносимост към млечен протеин и препоръча да минем на хипоалергенно адаптирано мляко.
Обривите наистина изчезнаха, но изпражненията на бебето станаха, извинете, зелена, зловонна каша. Освен това то изяждеше максимум една трета от порцията - потвърждавам, че млякото имаше отвратителен вкус.
Тогава решихме да опитаме смес с козе мляко, като предположихме, че дъщеря ни е алергична само към протеина на кравето - и ура! Обривите не се върнаха, изпражненията се нормализираха.
Така се убедихме (проба-грешка), че детето е алергично само към протеин на кравето мляко. Всичко, което трябваше да направим, беше да го тедстваме или да чуем алтернативно мнение. Но не го направихме.
Убедени бяхме, че сме на прав път - ограничихме дъщеря ни от мляко – без кисело мляко, извара и дори заквасена сметана.
В същото време започнаха да се появяват и други обриви - по бузите, главно след като е била на слънце.
За пореден път поставиха диагноза: непоносимост към глутен.
Момиченце бърка в буркан със сладко. Снимка: Getty
И по съвет на лекарите премахнахме всички тестени изделия, хляб, кифли и други лакомства. Вместо грис – давахме царевична каша.
Оризът, елдата и картофите станаха най-честото меню. А за десерт - безглутенови бисквити и мармалад.
Тортата за рождения й ден беше направена от оризово брашно и бебешки пюрета (и цялото семейство тъжно я чоплеше).
Това продължи до двегодишна възраст, когато дъщеря ни тръгна на детска градина.
Там бяха готови частично да преработят менюто - например да заменят кашата с безмлечна или да й дават царевичен хляб, който ние носехме. Но пълната замяна на храната, без млечни продукти и глутен, беше проблематична.
А най-трудното беше да й обясним защо всички деца ядат банички със сирене, а тя не може.
Истерията, отказът от храна, недоволството, загубата на тегло бяха наистина много тъжен резултат от нашите неразумни решения.
Баща и дъщеря гледат сладкиши. Снимка: Getty
За първи път погледнахме по-трезво на този проблем, когато учителката й внезапно се разболя, а новата не знаеше, че детето е на специална диета.
Разбрахме случайно, когато дъщеря ми поиска гювеч и обасня, че много го обича и яде родовно в детската.
Изведнъж осъзнахме, че не виждаме никакви червени петна по бузите си, нито пък разстройство , въпреки факта, че забраненият гювеч, както и други ястия (разбрах по пътя), тя консумира най-редовно и с удоволствие.
Понякога „тези петна“ се явяват напълно независимо от приема на храна. Както лекарят по-късно ми обясни (пропускам термините): алергиите не зависят от дозата - дори малко парче от алергена може да предизвика реакция. Ако ефектът е се натрупа (една бисквитка - нищо, пет бисквитки - червени бузи), тогава ще трябва да отидете на гастроентеролог. Защото детето ще получи разстройство.
Изведнъж разбрах, че е необходимо да проверя моята теория относно продуктите, които са „вредни“ детето.
Алергологът предписа куп изследвания: за краве и козе мляко, за варено мляко и за още десет вида мляко, неговите компоненти и производни (алфалактоалбумин, беталактоглобулин, казеин и др.), за непоносимост към лактоза и списъкът може да продължи.
Е, както казах по-горе, оказа се, че нито един от показателите на дъщерята не е положителен. Тоест нашата алергия беше фиктивна или, както казват лекарите, фалшива.
След преглед на стомашно-чревния тракт с допълнителни изследвания и ехография установихме, че проблемът е ензимен дефицит, който е приемлив в детска възраст (както бабите обичат да казват, ще го израсте) и може да се коригира при нужда със специални лекарства.
Избрахме първия вариант и бяхме прави: шест месеца по-късно от предишните проблеми не остана и следа.
Да обобщим: не си поставяйте диагнози сами или по препоръки на приятелки, баби или интернет – ще си спестите нерви и пари!“
По материали на Parents, Мона Василева
За жените е важно да започнат да водят правилен начин на живот още от юношеството, когато организмът се оформя.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари