Кризата на 7-годишните

За нея не говорят много, но кризата си е криза. Тя не е толкова рязко отчетлива като тази при 3-годишните или при навлизащите в пубертета, но е добре да я имаме предвид. Какво толкова ѝ е интересното? Смяната на обстановката и на дейността – от домашни игри към училищна обстановка... изглежда съвсем логично малките да изпитват дискомфорт в процеса на нагласата.

Но защо точно на 7 години децата изживяват криза? Защото именно тогава, плюс минус няколко месеца, съзрява челният лоб на мозъка и, съответно, се променят много процеси в мисленето, речта, чувствата. Какво следва?, обасняват специалисти пред letidor.ru.

Променят се възприятията и приоритетите

Ако у малкото дете е насадена представата, че е добро и успешно, първокласникът вече не мисли точно така, а си казва: „Искам да съм добър и успешен“ или „Мога ли да бъда успешен?“ Осъзнава разликата между реалното и идалното си аз. Определя си критерии за това какво е успешен. Обикновено за детето това значи възрастен и то иска да порасне по-бързо.

Точно затова не иска да разглежда бебешките си снимки, обижда се, когато майка му го хвали за нещо дребно, по негово мнение важно само, ако си малък. Понякога детето отказва да учи в детската градина, защото там е „за дребосъци“ и няма търпение да отиде на училище – за големи.

Успешен за 7-годишното значи също и правилен. Оттук и „нека не казваме на тате какво направих“, и детските лъжи, и желанието да прикрива действията си, а също и суперпослушанието на добрите момичета.

Тогава, на прага на първите 7, се формира самооценката. На тази възраст детето губи своята непосредственост, увереност в действията си и способност да се възхищава на себе си, характерни за 3-,4-, 5- и 6-годишните.

Хлапето започва да се сравнява с другите, започва да се съмнява, да пита: а какво ще стане, ако... 

Тук е много важно родителите и близките му да не уронят неговата самооценка, да не го подценяват, но и да го учат да оценява адекватно постъпките си. И въобще – добре е да се опитват да говорят с него за това кое е добро, кое - лошо, да обясняват повече за човешките качества.

Ако искате да го похвалите, особено ако е несъвършено, разделете похвалата на детайли. Пример: „Ето, тази част от рисунката ти се получи чудесно, но това дърво не е толкова добре нарисувано, колкото слънцето. Но като цяло – браво, вижда се, че ставаш все по-силен в рисуването.“

Мотивацията при 7-годишните също се променя: от "Ще уча, защото трябва" се превръща в"Защото искам да науча нещо ново, дори да е сложно и неприятно."

По-скоро се случва второто, детето иска да учи различни неща – не става въпрос само за училище, тогава се проявява любознателността – към бродериите, към готвенето, към писането на стихове... Защото в тази възраст се развива и абстрактното мислене.

Променя се отношението към околните

Снимка: Shutterstock

Появява се самоконтрол, включително и върху емоциите. Тогава децата стават по-сдържани, опитват се да не се разплачат, когато ги заболи, не искат други хора да са свидетели на тъгата им, крият се в другата стая, когато им е мъчно. Появява се рязко разделение на вътрешния и външния живот и те държат да прикриват своя вътрешен свят, рядко ще допуснат някой да проникне в техните чувства – стават по-затворени.

Преживяванията на този етап стават изключително важни за първолака. Допреди няколко месеца те се държаха по-първосигнялно – весело ли е, се смеят, тъжно ли е – плачат. Но сега анализират случките и реагират по-премислено на всичко.

Те започват да свързват човека със ситуацията. Малките деца например свързват лекаря с бялата престилка, докато 7-годишните вече разграничават нещата – тази жена не може да е лекар, въпреки бялата си престилка – тя се държи лошо с хората и не им помага.

Те обръщат повече внимание на отношенията между хората, не само на предметния свят на възрастните. Започват да преценяват големите по-критично. В това число и своите родители. До преди да тръгнат на училище бше ясно – учителката знае всичко и мама също я слуша какво казва, когато ме взема от детската градина. Именно затова за малките „госпожата“ е голям авторитет. Но потрасналите 7-годишни са по-проницателни и тежко й на учителката на първолаци, ако те решат, че е смешна или глупава... Колкото и да имат нужда от авторитет, те са способни да го унищожат.

Трябва много внимателно да им поднесете истината – че светът е несъвършен и хората са различни, че не всички са умни, добри и благородни. Това е моментът, в който децата престават да вярват в Дядо Коледа и други чудеса.

Как реагира на това?

1. Започва да се подиграва. Подаряват му нещо хубаво, а то се държи като палячо, подченява жеста, може дори да вбеси човек с поведението си. То е осъзнало, че унего има емоции и воля и се опитва да ги използва. Също, както новороденото осъзнава, че има ръце, но не знае какво да прави с тях. С течение на времето започва да ги размахва, да пипа и хваща разни неща, така и сега – отначало 7-годишното пробва как звучи радостта, по какво се различава от подигравката, обикновената усмивка от кикота, непризънта от отвращението... Всъщност, този процес е и полезен.  

2. Започва да се кара. Не просто да крещи от гняв, както малкото, а да спори и да се разправя наистина. Казваш му нещо, то отговаря с поток от думи, но това също е необходимо. То се учи да разбира големите и да се държи като тях.

3. Започва да не слуша, да се разсейва нарочно. Казваш му „Оправи си леглото!“, а то мълчи дълго, изнервящо, не помръдва и не реагира. Повтаряш – пак нищо и така много пъти. Отново става дума за проучване, за изпитание: „Какво пък толкова ще стане, ако не си оправя леглото?“ 

Изобщо хората се възпитават трудно, даже, според някои, въобще не подлежат на възпитание, а се приспособяват. Така че не се отказвайте да повтаряте ако трябва и 23 пъти. Номерът с леглото – то няма да си го оправи ден, два, три, разчитайки на това, че вие ще изгубите търпение ще го оправите. Но не е познало – изчакайте една седмица ако трябва, напомняйки често, че леглото трябва да бъде оправено, обяснявайте защо е нужно леглата да се оправят. В един момент и това ще стане.

Просто приемете, че в този житейски период детето ви се инати. Не иска да носи този панталон и онази шапка, не иска да си ляга в уречения час, „забравя“ да си измие зъбите, не иска да яде еди какво си. Всичко това е „в реда на нещата“, когато говорим за 7-годишно. Ако нямате  чувство за хумор – горко ви.

4. Започва да лъже и да хитрува – и в тези ситуации най-мъдро е да обърнете нещата на майтап, иначе просто ще си скъсате нервите - бъдете спокойни, скоро ще му омръзне да ви „разиграва“. То не го прави с лошо чувство, само ви пробва.

5. Когато прави всичко наопаки, пак става въпрос за същото – детето не просто изпитва докъде може да стигне в нарушаване на правилата. Да отговаря, да прави нещата точно наобратно на това, което сте казали - и това е свързано със самооценката. „Искам да се държа както трябва. Но какво ще стане, ако се държа както не трябва?“

Просто му обяснете, че трябва да има мярка и в белите. Много ясно, че не може да е непрекъснато послушно и изпълнително, но не може и да прекалява. Обяснете къде е границата. Спокойно. Понякога даже може да се наложи да поощрите някоя дребна беля – „Е, разлял си кечупа на масата, и на мен ми се е случвало, вярвам, че не си го направил нарочно“ – нещо подобно върши работа.

Какъв е изводът за вас?

Може да ви иде да се гръмнете след някоя особено изнервяща случка, но тя ще се мултиплицира, така че просто приемете, че трябва да се научите да се отнасяте с детето по нов начин. То вече си има свой вътрешен живот, в който сте допуснати, ако поискате разрешение.

Престанете да мислите за детето с местоимението „Ние“! Вече не сте вие и двойката по писане сте получили не вие, а то. И шестицата сте получили не вие, а то. И леглото трябва да си оправя то, и въобще не сте отговорни и виновни за неговите постъпки.

Поощрявайте и развивайте неговата жажда за себепознаване, активността му и приемете, че то се учи да общува със себе си, да се разбира, да се подчинява на себе си, а това е много сложно и има нужда от разбиране.