5 неща, които детето учи само с татко

В съвременния свят, където бързо нараства броят самотните майки и непълните семейства, в които жената сама отглежда децата, не е излишно да помислим за ролята на бащата във възпитанието на момчето. Бе значение е дали бащата отсъства поради развод, преждевременна смърт, невъзможност или нежелание да се ангажира с децата си, липсата му, остава отпечатък.

Момчето се формира като мъж и като самостоятелна личност под влиянието на различни фигури (майка, учители и възпитатели, баби и дядовци, треньори, идоли и много други) и обществото като цяло. Има обаче качествата, които придобива само когато общува с бащата, обяснява семейният психолог Ирина Буровихина, кандидат на психологическите науки, която има над 15 години професионален опит. 

Чувството за сигурност е първото и основно нещо, което бащата формира в сина си. Така е било откакто свят светува. Таткото е силен, защитава семейството, жената и децата, ако някой ги обиди.
Мъжът е първият, който посреща заплахата и е в състояние да отблъсне недоброжелателя. „Ще кажа на татко!“ се чува на детската площадка, когато някое хлапе е обидено или нападнато от връстниците си. 
Усещането, че таткото ще се застъпи и ще спаси детето си от всяка беда, защото може, защото е по-силен от мама, поражда чувство за сигурност в малкия му син, и доверие в света, в който каквото и да се случи, татко ще дойде на помощ и всичко ще бъде наред.
А когато едно момче се чувства сигурно и спокойно, то изучава света с любопитство и става все по-знаещо и опитно. Именно чувството за защита позволява на момчето да бъде активно и да поема инициативата - незаменими качества за щастлив живот.

Бащо играе със сина си на самолетче. Снимка: Getty
Модел за подражание. За един син бащата е първият и основен човек, на който той подражава. Бащата е този, който учи момчето да се държи като мъж, показва му го със собствения си пример. В ежедневната комуникация му показва как мъжете действат в определени ситуации.
Всъщност за растящото момче е трудно да намери този пример за „мъжко“ поведение, защото в съвременния свят то е заобиколено предимно от жени.
Бащата е този, който показва на момчето, че в трудни ситуации мъжете отвръщат на удара; че в отношенията с жена те покровителстват и защитават; че работят и са постоянно заети с нещо. Грижат се за семейството, за да имат жената и децата пари, подкрепа, средства да живеят добре.

„Мъжките дейности“. Запознавайки сина с позицията на мъж в обществото, бащата също го учи на специфични умения -  как да забива пирони, да поправя кран, да смени гуми на кола и да носи тежки товари.
В училище или от мама, то няма как да разбере това. В общуването с бащата се развива компетентността на момчето, уменията и знанията, необходими за живота.

Бащо и син четат. Снимка: Getty

Бащата формира у сина чувство за независимост и достойнство.
Присъствието му сякаш „пречи“ пречи на детето да обсеби цялото внимание на майката. Така тя не може да е напълно фокусирана само и единствено върху него, а то да става зависимо от нея, винаги да очаква нейната помощ и грижи, да се чувства неразделна част от нея.
Бащата се явява друг любящ възрастен, който помага на детето да заеме своето - специално - място, първо в семейството, а след това и в света. С други думи, бащата очертава психологическите граници за сина си – дава му възможност да избере оптималната дистанция, първо в общуването с майката, а след това и с всички останали хора.
Ако майката обича едно дете безусловно, само защото го има, то бащината любов е друга. Бащата несъзнателно стимулира сина си да постига, да овладява нови знания и умения, да изпълнява определени задължения. Ето как един от известните психолози на ХХ век, Ерих Фром, изразително описва.

„Бащинската любов е условна любов. Нейният принцип е: „Обичам те, защото отговаряш на очакванията ми, защото изпълняваш задълженията си, защото си като мен“.

Мона Василева