Различните страни и култури ви предоставят нови начини за забавление навън
Децата по света се забавляват. Снима: Shutterstock
Детето ви може все още да е твърде малко, за да е запознато с географията на света, но запознанството му с различните култури може да бъде лесно като игра. Затова следващия път, когато чуете израза: „Мамо, скучно ми е!“, се впуснете в приключение, придавайки свеж международен привкус към дейностите на открито на вашия малчуган.
Вижте тези 10 популярни игри от цял свят, подходящи за деца от 3- до 7-годишна възраст и не забравяйте, че смехът не се нуждае от превод.
Деца играят навън. Снимка: Shutterstock
Забавното за произнасяне име на играта се превежда като „Бягай, бягай, ла Гуарака“. Чилийските деца обикновено говорят испански, но Guaraca всъщност е безсмислена дума.
Петима или повече.
Носна кърпа.
Играчите седят в кръг, а един от тях тича около тях с кърпичка. На седящите деца не е позволено да гледат. Те пеят: „Коре, коре, ла Гуарака, който се огледа, ще бъде ударен по главата!“. Опитвайки се да не се усети, бегачът пуска кърпичката върху гърба на някое дете и бяга. Ако успее да обиколи кръга, преди играчът да разбере, че тя е на гърба му, седящият играч отпада. Ако седящият играч го хване, той трябва да назове бягащия. Ако успее, бягащият е излиза от играта. Ако не успее да назове бегача, играят отново, но този път друг е в ролята на бягащ. Любопитен вариант на българската игра „Пускам, пускам кърпичка“.
Децата по света може да не са запознати с класическия хвърляч на диск, но гръцките деца имат достъп до някои невероятни мраморни статуи, които датират от древни времена. След като посетят музей, съвсем естествено е да включат някои от тези вдъхващи страхопочитание символи в игра с въображение.
Четирима или повече.
Изберете един играч, който да бъде „То“, и го накарайте да застане с притворени очи в центъра на голямо, открито игрално поле. Започнете да броите, поне до 10, но може и повече. Въпросът е, че няма определено крайно число, само „То“ знае кога ще спре и ще отвори очите си. Докато „То“ брои, останалите се разпръскват наоколо, без да са сигурни кога ще изкрещят „Агалмата!“ („статуя“ на гръцки. Ако тази дума е трудна за малчуганите, просто да кажат „статуя“). При този сигнал играчите застиват и заемат пози, които имитират известни статуи. Те могат да използват всяка статуя, която някога са виждали на снимка или по телевизията. На децата е позволено да използват намерени предмети, като пръчки, топка или фризби, за да добавят нотка реализъм. „То“ маркира всички статуи, които се движат (те отпадат), след което се опитва да накара стабилните да се смеят или да се движат. Последният играч, който успее да издържи и не помръдне, е победител и се превръща в новото „То“. Тази игра е чудесна за практикуване на баланс. У нас е известна от миналото като „Замръзванка“.
Много градове в Пакистан са оживени, пълни с ярки цветове и много хора. Ако имат възможност да се измъкнат от тълпата, пакистанските деца обичат да се смеят и да крещят, докато играят.
Четирима или повече.
Открито пространство с много препятствия като пънове, пързалка, люлка, камъни или пейки.
Играта започва с едно дете в ролята на „То“. То избира между „оуч“ (нагоре) и „неч“ (надолу). Ако избере neech, земята не е безопасна, състезателите могат да бъдат изхвърлени, освен ако не са ounch, нагоре върху нещо като пън или голям камък. Обратното също е вярно: Ако „То“ избере „оуч“, земята е безопасна, така че всички остават на земята. Разбира се, децата бързо осъзнават, че е скучно да бъдат само в безопасните зони. Първият отпаднал човек става „То“ за следващия кръг на играта. Тази популярна детска игра е страхотно забавление и чудесен начин за изразходване на енергия!
В селските райони на Гана, в Западна Африка, изборът на играчки за децата е доста ограничен, но те намират много начини да се забавляват.
Шестима.
Стотинки.
Определете водач и времеизмервач, и начертайте финална линия. Ръководителят тайно скрива стотинките, докато останалите играчи са обърнати с гръб. Времеизмервачът чака на финалната линия, за да прецени кой играч е първи. Когато лидерът каже „Пилоло!“, което означава „време е да търсиш“, времеизмервачът пуска хронометъра и играчите се надпреварват първи да намерят стотинка и да я пренесат през финалната линия. Победителят получава една точка. За да играете отново, съберете стотинките и определете нов времеизмервач и водач. Печели играчът с най-много точки.
Днес Корея е модерна държава, но с история, датираща от преди повече от 5000 години. А корейските деца определено знаят интересни начини за забавление.
Двама или повече
Пет малки камъка.
Един от играчите разпръсква пет малки камъка на земята. След това вдига един, хвърля го във въздуха и бързо се опитва да вдигне друг камък навреме, за да хване току-що хвърления. Така имат два в ръката си, хвърлят един от камъните във въздуха и вдигат трети. Това продължава, докато не съберат всички камъни в ръката си. Във втория рунд играчът взема по два камъка всеки път, когато хвърли един нагоре. В третия кръг той взема три, а в четвъртия - четири. В последния етап на играта играчът хвърля всички камъни във въздуха и се опитва да ги хване с горната част на дланта си. След това ги изхвърля отново нагоре и се опитва да ги хване в дланта си. Ако играчът не успее да хване всички, идва ред на следващия човек.
Това е популярна игра за детски партита на острова, за която има сведение, че се е играла още през Средновековието.
Петима или повече.
Предмет, служещ за подарък, опаковъчна хартия и тиксо. Също така и музика
Преди началото на играта мама или татко трябва да направят пакета, като увият нещо забавно, което имат вкъщи, в няколко слоя хартия. Използването на различен модел или цвят за всеки слой ще улесни децата да ги различават. За да играете, помолете децата да седнат или да застанат в кръг, след което пуснете музиката. Играчите си подават пакета, докато някой възрастен не спре музиката. Играчът, който държи подаръка, премахва един слой опаковъчна хартия. Пуснете музиката отново и продължете да играете, докато не премахнете и последния слой хартия. Детето, което „печели“ наградата, може да я задържи или не.
Големият индонезийски остров е дом на суматранския слон, който е част от тази популярна детска игра, подобна на популярната „Камък, ножица, хартия“.
Двама.
Играчите размахват юмрук нагоре и надолу, докато броят до три. На четири те изправят ръката си и дават един от трите знака: Изпънатото кутре е „мравка“ (semut), изпънатият показалец е „човек“ (orang), а изпънатият палец е „слон“ (gajah). Слонът побеждава човека, защото е по-силен; човекът побеждава мравката, защото може да стъпи върху нея и да я смачка. А мравката? Тя може да пропълзи в ухото на слона, да го ухапе и да го подлуди, затова мравката побеждава слона. Ако играчите направят едни и същи знаци, те продължават отново. Двама от трима печелят.
Известно е че кенгуруто е символ на континента и държавата Австралия. То е и част от тази детска игра, която австралийските деца играят в детската градина.
Шест и повече.
Децата сядат в кръг и възрастен моли едно дете да отиде в средата. То е първото кенгуро Скипиру. Кенгурото прикляка напред на пода със затворени очи, докато децата в кръга пеят: „Скипиру, кенгуру, дреме на обедното слънце, идва ловец, бягай, бягай, бягай“. На този етап някой възрастен посочва дете, седящо в кръга, което след това докосва рамото на Скипиру и казва: „Познай кой те е хванал?“ и изчаква. Скипиру се опитва да назове името на другарчето си и ако познае правилно, си разменят местата.
Деца опитват да уцелят кутия в игра. Снимка: Shutterstock
В средата на лятото, когато е сезонът на пресните кайсии, израелските деца играят игри с малките, гладки костилки, известни като go-gos, които са в изобилие и са идеални за хвърляне.
Двама или повече.
Поне 20 кайсиеви ядки за всеки играч. Ако няма такива, използвайте жълъди или малки камъчета. Ще ви трябва и по една кутия за обувки за всеки играч.
С помощта на възрастен играчите трябва първо да подготвят своите кутии, като изрежат шест дупки с различна големина по горната част на капака. На всяка дупка се дава точкова стойност, обикновено 1 (за най-големия отвор), 2, 5, 10, 50 и 100 (за най-малките дупки). Играта започва по следния начин: Заставайки на около пет метра разстояние (или по-близо, ако това е твърде трудно), играч се опитва да хвърли една от своите костилки в кутията на друг играч. Ако успее, стойността на дупката определя колко точки трябва да му даде този играч. Ако пропусне кутията изцяло, губи. Децата могат също така да персонализират своята кутия за обувки, като я украсят, ако желаят.
Тази игра малко прилича на Великденската традиция за борене с яйца. Но за арменските деца състезанието с яйца е чисто забавление.
Двама.
За всеки играч по едно цветно твърдо сварено яйце.
С лице един към друг, двамата играчи леко докосват острия край на яйцата си, докато едно от яйцата се счупи. След това се удрят с обратната страна на яйцата си. Твърдо сварените яйца могат да издържат три до четири удара, преди да се счупят, а може и повече в зависимост от силата на почукване. Родителите, в ролите си на съдии, казват кое от яйцата е било унищожено. Счупеното яйце се дава на победителя като трофей, а след това може да приготвите нещо с тях за хапване.
Елена Николова по материали от Parents
Колкото по-рано стартирате заниманията по математика, толкова повече ползи ще извлече детето.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари