Как да освободим порасналото дете от нашата опека

Много майки и татковци погрешно вярват, че процесът на отделяне на децата от родителите означава „край на любовта“. Това не е така.
Важно е да не робувате на митове и да помогнете на детето си безболезнено да стигне до емоционална зрялост.

В процеса на раздялата участват две страни: детето и възрастните членове на семейството.
Майките и татковците, а често и бабите, трудно понасят емоционалното и физическо отделяне от рожбата си.
Така, без да искат, могат да попречат на естествените процеси на израстване. А, за да бъде човек успешен и свободен, трябва да се научи да разчита на себе си, на собственото си мнение и да поема отговорност за действията си.
Основното нещо, което трябва да предадете на детето, е, че то е безусловно ценно за вас. Просто защото е такова, каквото е и вие сте готови да го подкрепите във всеки един момент, а не само когато е добро и послушно, обяснява  психотерапевтът Екатерина Верченова и разказва кои са най-популяните митове.

Мит 1. Порасналото дете ще спре да обича и уважава родителите си

Като начало си струва да преразгледаме самия термин. Раздялата означава психологическо съзряване и отделяне на детето – финансово, функционално и емоционално. И практически то се кове още от първите години на живота – като че ли най-отчетливо започва с наближаване кризата на третата година, когато то негласно заявява: „Аз съм личност“.
Детето в този момент започва да изследва света самостоятелно, опитва се да направи нещо по свой начин - не по начина, по който родителят очаква.
Това е отправната точка на раздялата и тук най-важното е да не пречите на неговата независимост.

Създавайте ситуации за "вземане на решения", но без да нарушавате определени граници. Например, има правила, които трябва да се спазват и да не се нарушават: зъбите се мият сутрин и вечер преди лягане, след игра играчките се прибират по места, лягането вечер е в 20:00 (21:00 – според възрастта).
Но в същото време то може само да избере да облече червена или зелената тениска днес и кого да покани на рождения си ден или за игри у дома.
Съгласете се, малко вероятно е детето да спре да ви обича само защото има право на прост избор.

Когато тръгне на детска градина, фокусът на вниманието му се разширява. Авторитет вече имат и учителят, и връстниците му. Емоционалната връзка с родителите през този период се разхлабва – това също е част от раздяла.

Майка и татко държат сина си за ръце. Снимка: Getty

Важно е да го оставите да преживее емоциите на раздялата, да не се поддавате на съжалението и желанието да го „спасите от страдание“ - това ново преживяване е много необходимо за детето. И по-нататъшната му адаптация и развитие до голяма степен зависи от това как майката реагира на раздялата.
Бъдете сигурни, че нито доверието, нито любовта ще пострадат, ако позволите на детето си да стане малко по-независимо. 
Когато то се опитва да разреши конфликт с връстниците си, е по-добре да не се намесвате веднага, а да му дадете възможност само да го разреши и да усети своята важност и сила.

В ученическите години то има още повече възможности да изрази себе си. Тук основният показател, че се справя е, доколко вече е станало самостоятелно: поддържа ли ред в стаята си, умее ли само да разпределя домашните и другите си задължения.
Ако се справя, това е доказателство, че предишните години родителите му не са изземали инициативата.
Продължавайте в същия дух. Няма нужда непрекъснато да стоите зад зад гърба на първокласника. Оставете го да събере и подреди раницата си, да си подготви дрехи за училище - не го лишавайте от възможността да се развива.
Бъдете търпеливи и последователни и не се оставяйте да бъдете манипулирани. Един ден детето ще ви е благодарно затова.

Най-яркият период на раздяла предстои – това е юношеството. Тук степента на зависимост от родителите е значително намалена.
Уважавайте личното пространство на детето си, неговото настроение и мнение. Не нахлувайте в стаята му, без разрешение, не решавайте споровете от позиция на силата. Опитайте се да останете неутрални.
Не забравяйте, че вашият син или дъщеря са отделни хора и ще искат един ден да имат независим живот.
По-вероятно е да запазите уважението на тийнейджъра, ако не го притискате.

Майка и дъщеля танцуват. Снимка: Getty

Мит 2. Раздялата трябва да се случи на определена възраст

Човек може да се счита за независим, когато е в състояние да разбере какво е важно за него в живота и какво той наистина иска (а не родителите му).

Кога ще завърши „раздялата“?
Няма правило – индивидуално е. За някой настъпва на 16-годишна възраст, за друг по-рано – на 14, а трети дори на 30 и на 50 не достигат до емоционална зрялост и искат да поемат отговорност за живота си.
Много фактори се намесват, но най-често родителите са тези, които влияят негативно упражнявайки хиперзащита, манипулация и подценяване възможностите на децата си.
Младият мъж вече не живее с родителите си, но в същото време те постоянно се обаждат с въпроси „къде си, с кого, кога ще се върнеш?“. Позната ситуация?
Тази обсесивна проява на загриженост е пагубна. И ако той не се съпротивлява, а позволява на мама и татко да се намесват в живота му и да го контролират, това ясно показва, че все още е свързан с тях чрез емоционална пъпна връв.
Последиците от такова отношение могат да донесат неприятни изненади: неувереност, зависимост, защото е свикнал някой да контролира и ръководи живота му.

Майка окуражава сина си. Снимка: Getty

Как да разберем, че детето се развива в правилната посока?
Първо, ако то постепенно става независимо от мнението на родителите си, от техните нагласи и гледни точки, ако не изпитва емоционални изблици, когато изразява мнението си и то е различно от техните представи.

Второ – готово е да живее самостоятелно, като поема всички материални и домакински задължения.

Трето – то трябва да се научи да защитава границите си, без да се чувства виновно и без да проявява агресия. То трябва да стигне до убеждението, че има право на собствени решения и желания и, ако те не съвпадат с тези на родителите му, тогава не е длъжен да доказва нищо на никого.

Мит 3. За да се раздели, трябва да се отдалечи от родителите си

Раздялата не може да се приема еднозначно: дали, ако напусне родителите си, това означава, че се е разделил с тях? Всъщност важна е не толкова физическата раздяла от семейството на родителите, колкото емоционалната.
Може деца и родители да живеят на различни континенти и децата да нямат свое „аз“ и да не успяват да сложат граници.
Родители, които са се грижили твърде дълго за детето си, когато то напусне родния дом и реши да създаде собствено семейство, се оказват с феномена „празно гнездо“.
В този случай раздялата се преживява изключително трудно, животът губи цвят и смисъл. Тези родители трябва да се научат отново как да бъдат заедно като съпрузи, да търсят нови интереси, за да не станат източник на конфликти в новото семейство и да не разрушат отношенията между младите съпрузи.
Най-често такава болезнена привързаност имат хора, които сами все още не са успели да се отделят от собствените си родители; тези нагласи се превръщат в един вид общ сценарий, който се предава от поколение на поколение.
Никога обаче не е късно да коригирате грешките си.

Мона Василева