"Знаеш ли колко като нея ще има!" Какво не трябва да казвате, когато детето се влюби

Когато говорим за първа любов, е важно да разберем дали е взаимна или не. Ако любовта е несподелена, родителите не бива да обезценяват чувствата на детето, обяснява семейният психолог Виктория Дмитриева.
Прибира се вашият тийнейджър от училище и сякаш няма лице. Питате какво се е случило и той отговаря: „Ани не ме обича“.
Родителите могат да приемат ситуацията леко: „Хайде, не ставай смешен, знаеш ли колко като нея ще има още в живота ти ...“ 
Това е грешка. Не бива да му говорите така.
Ако тийнейджър споделя с вас, тогава се радвайте, защото по-често той се затваря в себе си, ходи тъжен и не казва нищо. Но ако той сподели, че има някаква проблемна любов, тогава трябва да реагирате почти по същия начин, както ако ваша приятелка се е влюбила без взаимност. Тоест искрено съчувствайте, защото това е трудна ситуация, а чувството е тежко.

Три основни правила

Характерно за острия стадий на влюбването е, че обектът на любовта става център на Вселената. Това е като огромен тунел, в който не съществува нищо друго освен този човек.
Детето не ви забелязва, губи интерес към своите хобита, приятели, дори към себе си. То вижда само обекта на обожанието си. Това е много трудно и родителите трябва да го разберат.

Затова първото нещо е да не подценявате чувствата на детето и да проявявате съчувствие.
Можете да си спомните нещо от вашето юношеството като: „И аз изживях това, бях влюбена в човек, който изобщо не ме забелязваше, и си спомням как страдах“.
Тоест, много е важно тези преживявания да се опишат и да кажете: „Да, много е болезнено, когато обичаш, но не си обичан и е нормално да страдаш.

Второто е да не критикувате обекта на любовта. Дори да сте сигурни, че това момче (момиче) не струва, не казвайте нищо лошо.
В противен случай рискувате да настроите тийнейджъра срещу вас. Ако не можете да кажете нищо добро, по-добре е да замълчите деликатно.

Снимка: Getty

Третата стъпка е да не пречите на страданието. Много е важно тийнейджърът, подобно на възрастните, да изстрада своето, да премине през тунела на преживяванията и на тъгата. За да не заседнат тези емоции някъде вътре в него и след това да изпълзят като някакво психосоматично заболяване.
За да не се превърне нещастната любов в травма за цял живот, тийнейджърът просто трябва да плаче, да слуша тъжни песни, да лежи с лице към стената и да направи дузина драматични признания в личния си дневник.

Кога да посетите психолог

Оставете детето си да изживее преживяването на несподелена любов – това е много важно за формирането на неговата личност, неговата емоционална интелигентност.
Не е необходимо по това време да се опитвате да го забавлявате, да го водите насам-натам.
По-добре е да му кажете: „Виждам, че сега се чувстваш зле. Ако искаш, ще легна до теб и нека гледаме тъжен филм и да плачем заедно."
Тоест, помогнете на тийнейджъра да изрази всички тези неприятни емоции, така че да излязат от него без следа. Тогава той ще е извървял целия път. 
Но ако видите, че детето страда повече от 6 месеца, спира да яде и спи нормално, демонстрира самонараняващо поведение, трябва да се свържете с психолог: възможно е да открие признаци на депресия. По-добре се справете с това, преди нещата да излязат извън контрол.

Ако му се подиграват, че е влюбен

Често съученици или приятели започват да се подиграват на влюбения тийнейджър. А подигравките могат да бъдат доста жестоки.
Но какво се случва в класната стая е отговорност на учителя. Не можете да повлияете по никакъв начин, ако ви няма.
Ето защо, ако знаете, че детето ви е обект на неприятни шеги, вашата задача е да поговорите приятелски с учителя. Много е спокойно да кажете: „Детето ми е изправено пред такава ситуация и вие, с вашия огромен учителски опит, моля, помогнете някак си да я разрешим. Ако искате и аз ще се присъединя, само ми кажете как ?”

Тоест, много е важно учителят също да знае каква е ситуацията. Педагозите понякога не виждат проблеми, защото са затрупани с учебни задачи и административна работа  и невинаги ги интересува кой в ​​кого се е влюбил и кой кого дразни. Но можете да подчертаете тази ситуация и искрено да помолите за помощ.

Двама тийнейджъри говорят. Снимка: Getty

Любовта не е нещо, от което да се срамуваш

Родителите понякога сами провокират у децата си странно отношение към любовта.
Майката, например, може да каже на дъщеря си: „Най-важното и да не казваш на никого, не показвай на момчето, че го харесваш, в противен случай то ще се смее. Колкото по-малко обръщаме внимание на момчетата, толкова повече те ни харесват."
Подобни фрази, които нямат абсолютно нищо общо с реалността, създават у детето грешна представа, че любовта е нещо срамно. Че тази любов трябва да се скрие, да не се показва на никого. И обратното – детето ще е сигурно, че ще трябва да се присмее, ако някой друг се влюби.
Няма значение къде се случва – в детската градина или в училище – ако едно дете ви каже, че е влюбено, трябва само да кажете: „Готино!, "Супер“!
Можете също така да добавите, че любовта е страхотно чувство, движеща сила на земята. 
И ако дъщерята попита какво трябва да направи - да каже на момчето за това или не - тогава е по-добре да отговорите така: „Може да признаеш и това е нормално, но може и да го запазиш в тайна. Като цяло обаче е много трудно да се запази тайна.." 
Вашата задача е да покажете, че любовта е готина, това е страхотен подарък и истинско щастие, въпреки възможното разочарование.

Правилото работи и в обратната посока

Ако дойде дъщеря и каже: „О, Мишо се влюби в мен. Такъв глупак е, той изобщо не ми харесва ”- много е важно да похвалите Мишо и да кажете:„ Да, чувствата не винаги са взаимни, но е страхотно, че Мишо се е осмелил да ти го каже. Готино е, че има тези чувства. Не е нужно да отвръщаш със същото, зависи от теб. Но фактът, че той се е осмелил да каже това, предизвиква само уважение.“

Ако всички родители подчертават, че влюбването е страхотно и че това са много приятни и необходими преживявания в живота ни в училище,  тийнейджърската депресия със сигурност ще се среща по-рядко.

Мона Веселинова