Това не е болест или патология, това е просто отношение и начин на живот, обяснява психолог
Тийнейджър, който стои на тъмно и мисли. Снимка: Getty
Думата на 2022 г., според Оксфордския речник, е goblin mode („режим на гоблини“).
Всъщност гоблините (goblins) са приказни същества от западноевропейския фолклор и фентъзи литературата, които обикновено се описват като зли, свадливи и пакостливи. Те стават особено популярни с романите на Дж. Р. Р. Толкин. В тях гоблините са зли същества, които живеят в планинските пещери. Хиляди години те са прокопавали подземни лабиринти, от които е почти невъзможно да се измъкне някой външен.
Терминът беше използван за първи път в чуждестранни социални мрежи през 2009 г. и получи нов живот по време на пандемията от коронавирус.
Не е изненадващо, защото по време на локдауна много от нас живееха изолирани от всичко – училище, работа, екип, познати и приятели.
Помислете и отговорете честно, колко често на самите вас ви се е искало да зарежете всичко и да седнете пред любимия си сериал с чипс и пуканки? Да изключите телефона, да спрете да гледате новините ... И всичко това да продължи не ден, а седмица.
Добавете към това още няколко опции: да не си миете косата, да не се бръснете, да стоите цял ден по пижама, да не ходете до магазина, а да поръчвате по телефона пица и храна ...
Това е именно този режим на гоблин.
Ето извадка от статия на Guardian, която описва състоянието: „Режимът на гоблин е, когато се събудите в два през нощта и отидете в кухнята, за да сготвите странна закуска - топено сирене, което да намажете върху крекери.”
Но едно е, когато човек временно попадне в режим на гоблин, защото всеки от нас понякога трябва да се усамоти, да си „почине“ от многото контакти, за да направи равносметка, без никой наоколо да го смущава. Но какво се случва, когато порасналото ви дете проявява пълно безразличие към всичко наоколо?
Докторът на психологическите науки Александър Клочков, обяснява, че това състояние често е характерно за младите хора, които не искат да правят това, което обществото очаква от тях.
„В зряла възраст „режимът на гоблин“ може да бъде включен ако човек, разбира, че не може да се справи със системата, но също и не иска да живее в тази система - и прави това съвсем съзнателно. Той живее само за себе си с мотото: „Не ме интересува нищо!“, уточнява Клочков.
Момче със суитчаър. Снимка: Getty
Ето защо вашето пораснало дете може да не иска да се грижи за себе си, да пере и глади дрехите, да подрежда къщата и да излиза на обществени места.
Това е загуба на интерес към всякакви други дейности, които другите възприемат като мързел. Страстта към компютърните игри може да се събуди - човек е в състояние да ги играе буквално денонощно.
„В много семейства има възрастни, които седят вкъщи по цял ден и не правят нищо..
Обикновено те казват:„ Животът е пълна глупост, няма да направя нищо! ”
Подобно поведение се наблюдава и при 20-годишните, които са завършили университета. Те не бързат да си намерят работа – и сякаш не се нуждаят от нищо от живота.
Гоблинът не представлява никаква социална опасност - той може да живее както иска, особено ако е вече оформена възрастна личност.
„Това не е болест или патология, това е просто отношение към живота. И ако човек не поиска помощ, той няма нужда от помощ. Оставете го да живее както си иска, дайте му право да го прави. Свободната воля е свещена!“, категоричен е специалистът.
В същото време, ако гоблинът бъде засмукан по-дълбоко в бездната на бездействието, той ще спре да учи и работи, има ефективен метод, който ще го върне към реалността.
Родителите могат просто потърсят мотивация, за да накарат пораснало дете най-накрая да направи нещо полезно.
Преди това определено трябва да изключите депресията и да се консултирате със специалист.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари