Детето избухва в истерия: кога е добре да не правим нищо

Изправени сме прeд проблем с детето си мислим: „Трябва да направим нещо спешно“. Но не всяка ситуация изисква намеса и решителни действия. Понякога най-доброто нещо е да не правите нищо.

Тревожим се, приемаме проблемите на хлапето много близо до сърцето си. И щом нещо се обърка, ние искаме незабавно да се справим и да поемем контрола. Едва тогава въздъхваме с облекчение: „Направих всичко, което можах ...“
Уви, това не е добър подход.
Проблемът, след като се появи, започва да расте като снежна топка. И колкото повече усилия полагат родителите, за да го решат, толкова повече те се тревожат и  напрягат и детето, обяснява психологът Светлана Евлева.

Малкият Митко е забравил стихотворението, веднага след като е застанал в центъра на залата.
Той стои безмълвен, докато вместо него, учителката рецитира. Самият Митко не е особено впечатлен от ситуацията, но майка му е разстроена. „Това означава, че се чувства несигурен, това означава, че го е страх да говори пред хора, това означава, че има проблеми с паметта“, съобщава тя на цялото семейство и от този ден нататък всички заедно започват да го „решават“.
Четат много литература за детската несигурност.
Всеки ден след детската градина Митко прави с специални упражнения за публично говорене. Подканят го да рецитира на всеки семеен празник. Опитват се за го подготвят да следващото по-добро представяне.
На следващия празник в детската градина той не само забравя стихчето, но избухва в сълзи на сцената.
„Той е много по-несигурен, отколкото си мислехме“, решават родителите и очертават нова, по-сериозна програма.
А това води до още по-трагичен резултат. Детето става още по-тревожно.

Този проблем не е единственият, който изисква да не правим нищо.
Докато детето расте, голяма част от това, което вътрешно искаме да променим и да се намесим, просто трябва да бъде игнорирано. Така ще проявим нашата родителска грижа.
Не се опитвайте на всяка цена да научите детето на това, което му е твърде рано да знае, защото само ще навреди на психиката му, съветва психологът.

Момиченце си удря главата в пода. Снимка: Getty

Детето избухва в истерия

Може да се случи още след първия рожден ден и е такава изненада, че много родители започват да се съмняват дали всичко с него е наред. Разбира се, сълзи или писъци е имало и преди, и преди детето е демонстрирало своето недоволство, но това, което се случва сега, е просто необяснимо.

„То става агресивно, размахва ръце и след това ляга на пода и започва да удря главата си в паркета“, разказва тревожната майка на всики приятели и роднини.

Дори тези, които са чували или чели за съществуването на  детски кризи, решават: „Трябва да се направи нещо“. 
И дават съвети да се консултирате с невролог, да се следи състоянието му от специалист, дори да се потърси някакво успокоително.
Насърчават майката: „Не може просто да стоите и да гледате как детето си блъска главата.“

Всъщност може. И дори необходимо.
Ако ви е трудно да гледате, е по-добре да напуснете стаята и да го оставите само.
Може да ви се стори ужасно и нечовешко, но всъщност правилно решение.
Едногодишно дете преминава  през криза на растежа. То вече може да ходи и се чувства доста възрастно.
Родителите с техните грижи и контрол за първи път в живота започват да му пречат и то търси начини да ги спре: със силен вик, отчаяни движения – по всякакъв начин и средства, с които може да ги изплаши и убеди.
То обаче е достатъчно умно и никога няма да си навреди истински.
Така че се успокойте.
Психолозите, които изучават афектното поведение на децата, имат достатъчно доказателства. Те са наблюдавали поведението на хлапетата с помощта на видеозаснемане.
На забавен каданс на записа ясно се вижда как хлапето следи с поглед възрастния и поведението му бързо се променя, когато майка му напусне стаята. Виковете на негодувание стават по-тих, сълзите пресъхват. Защо да се мори, когато никой не го гледа?
Така че, в тази ситуация е най-разумно да игнорирате проблема.
Не трябва да има агресия от ваша страна, никакви опити да го успокоите, никакви компромиси с исканията му, никакви наказания.
По правило след скандал детето иска да бъде погалено. Направете го, сякаш нищо не се е случило.

Дете се е подмокрило в леглото. Снимка: Getty

Детето мокри леглото

В такива ситуации вместо „напикава се“ родителите предпочитат да казват: „Детето има енуреза“ или „Детето страда от нощно напикаване“. Но това не е съвсем справедливо. Защото от момента, в който се случи един или няколко пъти, до момента, в който състоянието стане диагноза, минава много време.
А дали това ще стане диагноза зависи до голяма степен от поведението на възрастните.
Какво се случва, когато пет-, шест-годишно (или дори по-голямо) дете се напикае вечер в леглото?
Родителите са изненадани: периодът на памперсите отдавна е отминал и отдавна не е имало такива произшествия.
То е разстроено, осъзнавайки че е вече голямо, за да се напикава. Разбира се, всеки иска това да не се случва.
Мама се обажда на баба, за да разбере няма ли някакви „народни средства“ за решаване на проблема. След това опитва да запише час при специалист. Втурва се да пере чаршафите и бельото. Вечерта, по време на хранене, казва на детето: „Не трябва да пиеш толкова много сок, иначе не се знае“.
Слага го в леглото и оставя лампа в коридора („Не забравяй да станеш, за да отидеш до тоалетната“) .
Няма да е изненадващо, ако в близко бъдеще детето отново се събуди мокро. И после отново ...
След няколко месеца вече ще има диагноза "енуреза". И вероятно ще се наложи да отидете на прегледи и лечение.

Според статистиката, само 15% от всички случаи на енуреза се дължат на заболяване. Останалите се обясняват само психологически, а именно с твърде голямата внимание, което родителите отделят на проблема.
Детето развива постоянно тревожно очакване, желание да контролира състоянието си и страх. „Трябва да се събудя, определено“, мисли то. Затова дълго време не може да заспи, буди се често през нощта, а към сутринта заспива дълбоко и . .. всичко се повтаря отново.
Когато ситуацията е напрегната ситуация, а вниманието е насочено към този проблем, това обрича на провал възстановяването.
По-добре е да не правите нищо. Тоест да се държите абсолютно естествено, сякаш изобщо не сте изненадани от подобна ситуация, защото тя е доста често срещана. Между другото, това е точно така. Децата имат право да правят това дълго време - и през нощта, и през деня.
Емоциите им не винаги им позволяват да следят състоянието си, а сънят им е много дълбок.

Следва продължение. 

Мона Василева